Вероятно в момента няма по-разпознаваем и обичан хърватски футболист от халфа

Вероятно сега няма по-разпознаваем и обичан хърватски футболист от халфа на Реал Мадрид Лука Модрич. Той е главен състезател, както в редиците на " белия балет ", по този начин и при " шахматистите ".

Роден през 1985 година, едвам на шест годинки Модрич се сблъсква с тежкия живот. Нещата в родината му по този начин се завъртат, че на тази нежна възраст животът към този момент с всичка мощ " блъска " нежната му душа.

В непосредственост до дома си той се трансформира в емигрант, откакто сърби прострелват дядо му. Момент, който вечно ще остане в съзнанието на полузащитника. В обществените мрежи се появи поетичен роман за живота на футболиста, който за броени часове трогна десетки хиляди читатели. 

" Старият човек тръгнал с добитъка си към хълма в онази декемврийска заран на 1991 година, тъй като това е нещото, което е правел всеки ден, без значение дали има дъжд или слънце, зима или лято е. Той тръгнал с животните към хълма и в никакъв случай не се е върнал.

Няколко мъже в полицейски униформи го арестували. Законно или не, полицейски чиновници или не, това е без значение. В този район властта държи този, който е с револвер, а не с лист хартия.

Криминалното проявяване на дядото е това, което е било типично по тези разграбени от сектантството места - не е един от тях. Като другите. Като зложелател. Неговото закононарушение не е било нещо, което той е направил - той си е бил подобен. Той е бил хърватин, те са били сърби.

Мъжете завели него и няколко други мъже в близкото село Йесения и там били екзекутирани. Старецът оставил зад себе си семейство, което обичал, както и то него. Най-вече 6-годишния внук, който носи неговото име. Сега момчето се покланя на дядо си.

Името е Лука Модрич, а тази неделя това малко момче, което в този момент е на 32 години, ще води страната си на финала на международното състезание.

Футболът постоянно употребява езика на войната: удар, стрела, воле, офанзива, защита, бомбардиране. Модрич, сходно на всичките си сънародници, знае разликата сред действителността и играта. Знае също по този начин, че в Хърватия човек постоянно е привързан с другия, тъй като те са историята на тази дребна, горда нация.



След като неговият дядо бе погубен, къщата на семейство Лука е изгоряла и е трябвало да живеят в хотел от години. Не безценен, удобен, а беден и рушащ се в родния им град Задар. Когато огнестрелните оръдия поразявали градчето (което постоянно се е случвало), дребният Лука влизал във въпросната постройка, чакайки ужасът да спре. Когато е било умерено обаче, той не пропущал да играе футбол на паркинга на хотела. Понякога с други деца, от време на време самичък. Това го правел и с цел да избяга от мрачната, изтръпваща действителност, че живее във постоянно положение на спор.

Бил е малко дете, прекомерно малко, с цел да бъде стихотворец от локалните хайдушки дупки. В последна сметка той играе на 18-годишна възраст в босненската лига за Жрински Мостар, където съотборници и съперници разкрили две неща за това дете - има всички качества да стане добър футболист и  може да се грижи  за себе си.

В идващите 15 години той минава през Динамо Загреб, Тотнъм, а в този момент е в Реал Мадрид. Журналистът на таблоида " Гардиън " го назовава " малко момче, облечено като магьосница ", но това не пречи в този момент да е един от най-хубавите играчи в света. Посредник на страхотни гении, един от дребното, който може да прегърне времето и пространството на волята си.



А за всички тези гении, може би най-великият е този: да накара другите да играят по-добре. Когато елементарното подаване е най-хубавият вид, когато той би трябвало да задържи топката за няколко мига, тъй че съотборниците му да могат да заемат по-добри позиции, когато би трябвало да се отдръпне след друга неточност, това е, което прави.

Той не е един от тези суперзвезди, чиято работа на терена притегля вниманието и играта, чието наличие потиска другите 10 мъже, които носят фланелка със същия цвят като неговия. Той е висшият водач, точно тъй като не прави всичко за себе си. Няма да го намерите да се търкаля в близост, като че ли преди малко е стъпил на противопехотна мина, или е раздрал ризата си, когато е вкарал, или е стоял там, изглеждайки скован, когато нещата не вървят както би трябвало. Оставя тези неща на Неймар, на Роналдо, на Меси... Те към този момент са си вкъщи. Той към момента е там.

И неговият тим го обича. Когато пропусна дузпа в края на мача против Дания, неговият съотборник Иван Ракитич събра другите и им сподели: " Слушайте, Лукита ни измъкна от прекомерно доста обстановки. Сега би трябвало да му го върнем ". Хърватите игнорираха пропуща от бялата точка и завоюваха последвалите дузпи, а Ракитич бе създател на печелившия удар.



Но в случай че желаете да знаете какво съставлява Модрич, ето още един образец: Само няколко минути след изпуснатата дузпа, той се нагърби с отговорността да извърши още един углавен удар, а срещу него застана Каспер Шмайхел, който се опита да го предизвика. Успя ли втория път? Разбира се.

Лесно е да се разбере, само че мъчно може да се почувства какво значи това за хърватите. Най-известният облик в британската футболна история е този на Боби Мур, вдигайки международната купа. Най-известният облик в хърватската футболна история е този на Звонимир Бобан, ритайки служителя на реда Рефик Ахметович.

Това беше по време на дуел сред Динамо Загреб и Цървена звезда през 1990 година, малко откакто Хърватия гласоподава за обособяване от Югославия. Бобан видя служителя на реда, който злоупотреби с поддръжници на Динамо по време на безредици, и се нахвърли върху него ".

Утре, на 15 юли, след 112 мача за националния тим на Хърватия, Лука Модрич ще изведе с капитанската лента " шахматистите " в най-важния мач в историята им – финалът на международното състезание.